Защо големите риби на България изчезват
- sulevaivelina
- 11.08
- време за четене: 3 мин.
Водите на България – от крайбрежието на Черно море до могъщия Дунав и речната мрежа на страната – някога са гъмжали от големи, емблематични риби. Видове като калкан, сом, шаран и няколко вида есетра са били източник на препитание, културна гордост и екологичен баланс. Днес рибарите казват, че тези гиганти са все по-редки, а намаляването им е предупредителен знак за дълбок екологичен стрес.
Последните проучвания показват, че това не е проблем с една-единствена причина. Прекомерният риболов, замърсяването, инвазивните видове, деградацията на местообитанията и изменението на климата си взаимодействат, застрашавайки оцеляването на големите риби във всяко основно местообитание.
Различни местообитания, споделени предизвикателства
Черно море
Черно море исторически е поддържало процъфтяващи популации от едри риби като калкан, лефер и есетри. Десетилетия на промишлено замърсяване, еутрофикация и силен риболовен натиск обаче сериозно са изчерпали тези запаси. Приуловът при риболов, насочен към видове като рапан, Rapana venosa, непропорционално премахва млади и размножаващи се индивиди, което прави възстановяването на популацията бавно и несигурно.
Дунав
Дунав — втората по дължина река в Европа — е критичен миграционен път за есетрови риби и други големи риби. В българския участък на реката, фрагментацията на местообитанията от язовири, драгиране и укрепване на бреговете е прекъснала достъпа до местата за хвърляне на хайвера. Свръхриболовът, както законен, така и незаконен, остава постоянен проблем, а замърсяването от промишлени и селскостопански източници нагоре по течението влошава качеството на водата.
Други реки (Марица, Искър, Струма и др.)
Българските реки някога са били дом на големи местни риби като сом, щука и дори мигриращи есетри. Промяната в местообитанията, добива на пясък и чакъл, както и замърсяването, значително са намалили тези популации. Изменението на климата също така променя моделите на речния поток и температурите, което допълнително стресира видовете, които се нуждаят от студени, богати на кислород води.
В светлината на прожекторите: Изчезването на атлантическа есетра (Acipenser sturio)
Атлантическата есетра — известна на български като Немската есетра — е един от най-поразителните примери за намаляване на популацията ѝ. Достигайки до 3,5 метра дължина и 320 килограма тегло, тя е мигриращ вид, който прекарва по-голямата част от живота си в морето, но навлиза в големи реки, за да хвърля хайвера си. В исторически план ареалът ѝ е включвал Черно, Егейско, Адриатическо и Средиземно море, както и голяма част от атлантическото крайбрежие на Европа.
В България този вид някога е мигрирал нагоре по Дунав и дори е достигнал река Марица — като са регистрирани индивиди, стигащи чак до Бургас в началото на 20-ти век. До 40-те години на миналия век ихтиолозите вече предупреждават, че популациите са почти унищожени в по-голямата част от Европа. В басейна на Черно море годишният улов е намалял до около 100 индивида. Последният регистриран улов в България е през 1963 г. Днес експертите смятат, че е изчезнал от горното и средното течение на Дунав и вероятно е изчезнал и от региона на Черно море.
Репродуктивната биология на вида го прави особено уязвим:
Късна зрялост — мъжки на 7–9 години, женски на 8–14 години
Къс период на хвърляне на хайвера — април–юни, изискващ чисти, бързотечащи местообитания с каменисто дъно
Ниска честота на хвърляне на хайвера — дори дългоживееща женска може да хвърля хайвера си само 4–5 пъти в живота си
Специализирана диета — ракообразни, червеи, мекотели и риби, което означава, че всяко прекъсване на наличието на плячка има каскадни ефекти
Веднъж изгубен, такъв вид е изключително труден за възстановяване — поучителна история за други големи риби, които все още се задържат.
Основни причини на спада в популациите
Прекомерен риболов и приулов
Интензивният риболов, често насочен към най-едрите индивиди, намалява размножителния запас и генетичното разнообразие. Приловът допълнително влошава ситуацията, особено когато младите големи риби се отстраняват, преди да могат да се размножат.
Стресови фактори на околната среда и замърсяване
Тежките метали, микропластмасите, претоварването с хранителни вещества и колебанията в нивата на кислород подкопават здравето на рибите. В Черно море и Дунав замърсяването идва както от местни, така и от отдалечени източници, което означава, че дори доброто местно управление не може напълно да защити тези екосистеми.
Инвазивни и неместни видове
Внесените риби се конкурират с местните видове или се хранят с тях, разпространяват болести и понякога хибридизират, ерозирайки уникални генетични линии. В някои случаи тези въздействия са забавени, но необратими.
Загуба на местообитания и изменение на климата
Загубата на места за хвърляне на хайвера, променените речни течения и затоплянето на водите намаляват подходящите местообитания. Промените в нивата на кислород и химичния състав на водата, причинени от климата, добавят допълнителен стрес, ограничавайки потенциала за възстановяване.
Големите риби са нещо повече от впечатляващ улов – те са ключови видове, които оформят екосистемите и подпомагат препитанието. Упадъкът им е едновременно екологична и социално-икономическа загуба. Без спешни, координирани действия – от прилагане на риболовните разпоредби до възстановяване на местообитанията – България рискува да загуби още от тези водни гиганти, точно както загуби атлантическата есетра.