България и екологичните политики: ключови изводи от новия доклад на ЕС

Европейската комисия публикува през юли 2025 г. най-новия си доклад за изпълнението на политиките за околната среда в държавите членки. За България документът очертава както постижения, така и сериозни предизвикателства. Ето акцентите:

Кръгова икономика: още много път

• Процентът на кръгово използване на материалите в България е едва 4.9% за 2023 г., далеч под средното за ЕС (11.8%). Това означава, че използваме малко рециклирани суровини и така натискът върху природните ресурси остава голям.

• Производителността на ресурсите е само 0.38 EUR/kg, при средно 2.23 EUR/kg в ЕС. С други думи – получаваме по-малко икономическа стойност от всеки използван килограм суровини.

От добрата страна: България прие своята стратегия за преход към кръгова икономика (2022–2027 г.), което е крачка в правилната посока. Но предстои изпълнение...

Отпадъци: прекалено много депониране

• 54% от битовите отпадъци у нас все още се депонират, при положение че целта до 2035 г. е максимум 10%.

• Делът на рециклиране на битови отпадъци е само 25%, което е много под средното за ЕС от 49%.

През последните години беше намалено изгарянето на отпадъци (само 3% през 2022 г.), а несъответстващите депа бяха закрити. Все пак Комисията предупреждава, че рискуваме да не изпълним целите за рециклиране до 2025 г. и да бъдат предприети наказателни процедури.

Биологично разнообразие: напредък по „Натура 2000“, но не достатъчен

Докладът признава, че България е определила цели за защитени зони по „Натура 2000“. Но все още липсват ефективни мерки за опазване на място, а управлението на тези зони е недофинансирано. Необходима е стабилна структура за управление и повече ресурси за реална защита на природата.

Въздух, вода и климат: смесена картин

а

• България продължава да има проблеми с качеството на въздуха, особено с превишени нива на фини прахови частици. ЕС води процедури срещу страната заради системни нарушения.

• По отношение на водите, чак през януари 2025 г. страната най-накрая представи третия си план за управление на речните басейни, след закъснения и наказателни процедури.

  

• В климатичната политика има известно движение – растат ВЕИ, стимулира се електромобилността и санирането на сгради. Но България все още изостава от сходни по размер държави в новоинсталирани мощности. Ниските крайбрежни райони остават особено уязвими на климатични рискове.

Финансиране: голям дефицит

Общият недостиг на инвестиции в областта на околната среда в България се оценява на 2.4 млрд. евро годишно, или близо 2.9% от БВП – три пъти над средното за ЕС. Най-големи са нуждите за финансиране на мерки за биоразнообразие и управление на водите.

Заключение: време за смели действия

Докладът ясно показва, че България има значителен потенциал да подобри екологичните си показатели, но и че времето за отлагане изтича.

Нуждаем се от:

✅ По-решителни стъпки за преминаване към кръгова икономика;

✅ Ускоряване на рециклирането и намаляване на депонирането;

✅ По-ефективно управление и финансиране на защитените територии;

✅ Стратегии за справяне с климатичните рискове.

Това не са просто европейски изисквания — те са инвестиция в здравето на хората, природата и бъдещата конкурентоспособност на България.