Хронологичен преглед на забраната за риболов на есетрови риби в Черно море

Въпреки че 27-те вида есетрови риби са класифицирани като критично застрашени от Международния съюз за опазване на природата (IUCN) от няколко години насам и нуждата от защита никога не е била по-голяма, законодателството за защита на есетровите риби от преразход - една от основните причини за тяхното намаляване - е било сравнително закъсняло в приемането си.

Моруна, уловена през 1982 край Созопол, България

Прекомерният улов - сред водещите причини за намаляването на популациите в Черно море

Есетрите съществуват поне 200 милиона години, но сега са по-застрашени от изчезване от всякога, основно заради прекомерния риболов и бракониерството.

Основната причина за прекомерния лов и бракониерство е високата икономическа стойност на хайвера, произведен от женските видове, и до по-малка степен на тяхното месо. Изключително високата цена на хайвера е насърчила развитието на криминални мрежи, ангажирани с незаконен лов и препродажба на пазарите, което от своя страна е задълбочило явлението на прекомерния лов и бракониерство.

Това явление е проучвано дълго време и още в началото на 20-ти век научните изследвания показват, че популациите на есетровите риби намаляват в Черноморския басейн. С натрупването на проучвания, които показват спад в популациите на есетровите риби в цяла Европа през 20-ти век, въпросът за запазването на различните видове есетри е станал все по-спешен. Започвайки от предпоставката, че "всички видове есетри, съществуващи в басейна на река Дунав, са реликви от някога много широкоразпространени популации", сега беше необходимо да се предостави юридически отговор на проблема с прекомерения риболов.

Ранно признание от международната общност, но късна транслация в сериозни мерки.

Румънският доктор по природни науки, Григоре Антипa (1867 - 1944), специалист по Черно море и река Дунав, е един от първите, които призовават за международно сътрудничество в тази област, с неговото остро разбиране на проблемите, свързани с биологичното разнообразие и запазването на видовете, и неговата новаторска осведоменост, че екологичните политики е най-добре да се провеждат на транснационално ниво. Още през 1933 г. са обсъждани транснационални програми за опазване на есетрата на Средиземноморската научна комисия. Всъщност, Румъния вече е напреднала спрямо другите държави, граничещи с Черно море по това време, тъй като вече прилага ограничения върху улова на есетра повече от 40 години.

Въпреки това, реално движение за защита на есетрите е наблюдавано на международно ниво едва в края на 20-ти век.

Едно от първите подписани международни споразумения е Рамсарската конвенция от 1971 г., която прие подход за опазване и разумно управление на влажни зони, без да се насочва конкретно към биологичното разнообразие или есетровите риби. Бернската конвенцията, подписана през 1979 г. и влязла в сила през 1982 г., е първата, която предложи защита на европейските природни местообитания и видовете, които ги обитават. През 2007 г. Постоянният комитет на Бернската конвенция прие План за действие за опазване и възстановяване на европейската есетра (Acipenser Sturio), включващ страните, подписали конвенцията, обхващащи повечето от исторически и настоящи хабитати на вида. Басейнът на река Дунав, който е важна размножителна зона за есетри, е защитен от Конвенцията за защита на река Дунав (DRPC), подписана през 1994 г. и влязла в сила през 1998 г. Този инструмент предоставя правна защита на район, споделян от няколко държави, и призовава за устойчиво и разумно управление в този район.

Накрая, Конвенцията за международна търговия със застрашени видове диви животни и растения (CITES), която е в сила от 1975 г., едва наскоро беше ангажирана с защитата на есетровите риби. Само през 1997 г., на десетата сесия на Конференцията на страните (COP), международната търговия с есетри беше регулирана. За да се предотврати прекомерния лов на есетри и произведените от тях продукти (хайвер, месо или кожа), всички държави (184 плюс Европейския съюз) прилагат разрешителни и сертификати на CITES за този тип продукти. Тази система позволява стандартизиране на етикетирането и, най-вече, подобрена проследимост, за да се предотврати търговията с незаконни продукти, които биха могли да застрашат оцеляването на тези застрашени видове. Въпреки тези мерки, редица разследвания показват, че продукти, особено хайвер, често се продават със сертификати CITES, които не съответстват на истинския им произход или които всъщност са получени от незаконен риболов на есетрови риби.

В европейското законодателство съществуват и други мерки за защита. В частност, Директивата за местообитанията 92/43/ЕЕС цели да запази различните видове хабитати, които са ‘крайбрежни местообитания, плитки сладководни местообитания и водотечения’. И есетровите риби са споменати в тази директива като видове, за които създаването на такива защитени територии е оправдано. Въпреки това, тази директива засяга само река Дунав в съответните държави-членки на ЕС, но не и целия черноморски басейн. Друга европейска Директива 2000/60/ЕО, относно мерките за защита на водните местообитания и качеството на водата, разглежда проблемите на различните източници на замърсяване, но не се насочва конкретно към понятието за прекомерен риболов и бракониерство.

Мерки на национално ниво

Оставяйки настрана директивите, които защитават водните зони и местообитания, които обикновено са били транспонирани в националното законодателство на държавите-членки на ЕС, но и в Украйна, можем да се запознаем със строгите национални забрани за риболов на есетри.

В Турция ограниченията върху риболова на есетрови риби съществуват от 1958 година, като е наложен забраната за улов на екземпляри с тегло под 10 кг. През 1996 година бе наложена пълна забрана. Грузия беше първата черноморска страна, която въведе пълна забрана за риболов на есетрови риби, още през 1967 година. За Украйна, годината 2000 се счита за датата, на която влезе в сила забраната за риболов на есетрови риби, която също е защитена от Червената книга на Украйна.В Русия забраната за риболов на есетри е в сила от 2005 година. В Румъния риболовът на есетри първоначално беше забранен за 10 години през 2006 година, след което забраната беше продължена за още пет години през 2016 година. Оттогава риболовът на есетри е забранен за неопределен срок в Румъния. Накрая, България беше последната страна на Черно море, която прие закон за забрана на риболова на есетри за срок от 5 години през 2011 година, който беше подновен за още 5 години през 2016 година и отново през 2021 година.

Все още трябва да се положат усилия

Все пак, предприетите правни мерки за защита на диви есетри от риболов не изглеждат достатъчни. Всъщност, много есетри все още се улавят случайно, под формата на прилов, или понякога умишлено и незаконно. Също така е трудно да се определи в каква степен есетровите риби се улавят случайно, тъй като понякога е трудно да се получи информация от рибарите.

В рамките на проекта BSB00172 SturNet по програмата Interreg NEXT Черно море, съфинансиран от Европейския съюз, ние изследваме и събираме данни за присъствието и идентификацията на есетри в Черно море. Както Григоре Антипа вече правеше през 1933 г., ние вярваме и доказваме, че сътрудничеството на транснационално ниво е най-добрият начин за реагиране на предизвикателствата на биологичното разнообразие, особено в случая на есетрите в международен водосборен район като Черно море. Правните усилия за забрана на риболова на есетри в Черно море трябва да продължат в посока опазване и защита на местообитанията, благодарение по-специално на данните, които проектът SturNet ще може да предостави на политическите décision-makers.

Автор: Arthur Fertier, IVY volunteer

References:

^[1] Bocaniala, T. (2016). The Contribution of Criminal-Law Means to Saving the Sturgeon from the Danube and Black Sea. Journal of Danubian Studies and Research, 6(2).

^[1] Strat, D., & Gheorghe, I. F. (2023). Conservation status and effectiveness of the national and international policies for the protection and conservation of sturgeons in the Danube River and Black Sea Basin. Diversity, 15(4), 568.

^[1] Ministère de l’Aménagement du territoire et de la Décentralisation. (2022, November 29). Projet de plan national d’action pour l’esturgeon 2020-2029. Consultations Publiques. https://www.consultations-publiques.developpement-durable.gouv.fr/projet-de-plan-national-d-action-pour-l-esturgeon-a2115.html

^[1] CITES. (n.d.). Les esturgeons et la CITES. cites.org. Retrieved July 1, 2025, from https://cites.org/fra/prog/sturgeon.php

^[1] Bocaniala T, op. cit.

^[1]Strat, D., & Gheorghe, I , op. cit.

^[1]Bocaniala T, op. cit.

^[1] WWF Caucasus. (n.d.). Rioni River Sturgeons. https://wwf.panda.org/. Retrieved July 2, 2025, from https://wwfint.awsassets.panda.org/downloads/sturgeon_factsheet_rioni.pdf

^[1]Bocaniala T, op. cit.

^[1] Ministerie van Landbouw, Visserij, Voedselzekerheid en Natuur. (2021, June 18). Romania bans wild sturgeon fishing indefinitely. Nieuwsbericht | Agroberichten Buitenland. https://www.agroberichtenbuitenland.nl/actueel/nieuws/2021/05/25/romania-bans-wild-sturgeon-fishing-indefinitely#:~:text=This%20March%2C%20environment%20minister%20Barna,But%20it%20is%20not%20enough.

 ^[1] Bulgaria Extends Ban on Sturgeon Fishing in Danube River, Black Sea by Five Years. (2020, December 23). Bulgarian News Agency. https://www.bta.bg/en/news//48724-Bulgaria-Extends-Ban-on-Sturgeon-Fishing-in-Danube-River-Black-Sea-by-Five-Year