Битката за водните ресурси: между сушата и електричеството

България се намира в сериозна водна криза. Напрежението е особено силно в Североизточна и Източна България, а прогнозите сочат към евентуално засилване на проблемите, ако не се вземат спешни мерки и не се ускорят инфраструктурните реформи.

По данни от МОСВ, общият наличен обем във всички 52 комплексни и значими язовири е 3733,4 млн. м³, което е 57,12 % от общия им обем – с лек спад спрямо предния ден.

• Едва 7 язовира бележат повишение на обема, 37 намаляват, а при 5 няма промяна.

Picture: Wix

По думите на екологични експерти, около 320 000 души вече са засегнати от безводие, а над 105 общини са под режим на водата, с прогнозата броят да надмине половин милион души до края на годината.

Язовири под критични нива

• „Порой“ – едва 6,94 % от общия обем;

• „Пясъчник“ – 8,63 % от общия обем;

• „Горни Дъбник“ – 22,38 %;

• „Жребчево“ – 24,35 %;

• „Копринка“ – 25,42 %;

• „Огоста“ – 35,92 %;

• „Георги Трайков“ (Цонево) – 33,39 %;

• „Ахелой“ – 36,51 %.

За сравнение, по-добро състояние отбелязват „Боровица“ (95,13 %), „Кърджали“ (89,07 %), „Студен кладенец“ (82,42 %), както и преливащите „Пчелина“ (99,63 %) и „Панчарево“ (85,22 %).

Източник: Право на вода, Тома Белев-Зелено Движение- тази карта посочва населените места с режим на водата през 2024 и 2025 г и населените места в които качеството на водата не отговаря на стандартите. Картата е свободна за ползване при посочване на източника.

Причините: суша, инфраструктура, управление

• Климатичните промени – по-дълги суши, високи температури и спад на речните нива.

• Остаряла ВиК инфраструктура – водните загуби в мрежата надхвърлят 50–60 %, а в някои области – 80 %.

• Недостатъчно управление на ресурсите – липса на своевременна адаптация и инвестиции в нови технологии.

  
  

Летните месеци на 2025 г. се отличават със засушаване, продължило през пролетта и лятото, при което водните обеми са спаднали до тревожни нива

Язовири и водни ресурси: на ръба

Ключовите язовири като „Тича“, „Копринка“, „Жребчево“ и други отбелязват опасно ниски обеми – между 20–35 % от полезния обем.

Един от най-значимите – „Камчия“, който осигурява питейна вода за Бургас и части от Варна, е на около 55 % от общия и 32 % от полезния си обем, като все още не се очаква режим за Южното Черноморие.

Picture: Wix

Числата показват и важно противоречие:

• Напояване: наличните обеми са 32,51% от общия обем и само 24,87% от полезния обем – т.е. в язовирите, предназначени за земеделие, реално разполагаме с по-малко от една четвърт от използваемата вода. Това е критично, особено за региони, които вече страдат от суша и нямат алтернативни източници.

• Енергетика: наличните обеми са 72,23% от общия обем и 67,52% от полезния обем, като в два случая дори има преливане. Тоест, за производството на електроенергия в момента се използват значително по-големи водни ресурси, отколкото за напояване – при положение че при суша и криза в хранителния сектор именно земеделието е по-пряко зависимо от водата.

Тук логиката води до ясен извод: в периоди на водна криза приоритетът трябва да е осигуряване на питейно-битови нужди и напояване, а не производство на електроенергия от водни източници, особено когато имаме достъп до други енергийни алтернативи.

Това не значи пълно спиране на ВЕЦ-овете, а гъвкаво пренасочване на ресурса – намаляване на водните разходи за енергетика в критичните сезони и компенсиране с други възобновяеми източници (соларни, вятърни, геотермални). Така ще можем да използваме стратегическите язовири за напояване там, където няма друга алтернатива и да намалим риска от загуби в селското стопанство и хранителната сигурност.

Омaгьосаният кръг: по-малко вода – повече замърсители

Picture: Wix

Когато обемът на водата в язовирите и реките намалява, концентрацията на разтворени вещества, тежки метали, пестициди и органични замърсители се повишава. Това е логично – по-малко вода означава по-малко разреждане.

Последиците са сериозни:

• Риск за екосистемите – по-високата концентрация на замърсители води до загуба на биоразнообразие, масова смърт на риби, нарушаване на естествения баланс в езера и реки.

• Опасност за здравето на хората – при повишено съдържание на нитрати, фосфати, микроорганизми и токсични вещества, не може да се гарантира безопасна питейна вода.

• Невидима заплаха – медиите следят основно количеството вода, но рядко се публикува навременна и детайлна информация за химичния състав и биологичните параметри.

Това създава омагьосан кръг:

засушаване → спад на обемите → повишена концентрация на замърсители → по-лошо качество на водата → риск за хората и природата → нужда от повече вода за разреждане, която обаче липсва.

Водната криза в България не е изолиран случай – тя е част от по-широката картина на климатичните промени и недостига на водни ресурси в Европа. ЕС вече е заложил редица мерки в рамките на Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО), Директивата за питейните води (ЕС 2020/2184) и Европейския зелен пакт, които изискват държавите членки да гарантират не само количество, но и качество на водата. Програмите като EU Mission “Restore our Ocean and Waters by 2030” и Стратегията на ЕС за адаптация към климатичните промени поставят акцент върху устойчивото управление на водите, инвестиции в инфраструктура и опазване на екосистемите.

И докато европейските директиви и стратегии очертават пътя към устойчиво управление на водите, реалността в България често е друга. Програмите са там, средствата – поне на теория – също, но изпълнението се бави, инфраструктурата продължава да губи половината вода по пътя ѝ, а екосистемите страдат. Водната криза вече не е далечна заплаха, а ежедневие за стотици хиляди българи. Ако искаме да променим тази реалност, е време да превърнем европейските политики от добре звучащи документи в реални, видими и измерими действия на терен.

За България това означава необходимост от бързи и координирани действия – от модернизация на ВиК мрежите, през внедряване на иновации за повторна употреба на вода, до активно участие в европейските програми за опазване и възстановяване на водните ресурси.