Пчели & насекоми: Неотложната задача на Европа да съгласува политиката си с науката, за да спаси опрашителите
- sulevaivelina
- 16.07
- време за четене: 7 мин.
Вчерашният уебинар, озаглавен „Пчели и насекоми: Спешната нужда на Европа да засили защитата на биоразнообразието срещу пестициди“, организиран в рамките на платформата DGITEC e-MEP, събра учени, политици и защитници на околната среда, за да насочи вниманието към една от най-належащите екологични кризи в Европа: тревожния спад на опрашителите.
Проведено от 12:00 до 14:30 ч. централноевропейско време, събитието хвърли светлина върху това как комбинация от стресови фактори – включително употребата на пестициди, загубата на местообитания, изменението на климата и патогени – се натрупват и тласкат популациите на опрашителите до ръба на изчезване.
Множество стресови фактори: опасен коктейл за пчели и насекоми
Ключови лектори подчертаха, че не само една заплаха, а синергичните ефекти на много от тях са причина за спада. Макар че пестицидите сами по себе си са вредни, тяхното въздействие се усилва, когато се комбинират с други фактори, като:
Загуба на разнообразни местообитания, която лишава опрашителите от храна и места за гнездене.
Интензивно монокултурно земеделие, което намалява флоралното разнообразие.
Изменение на климата, водещо до несъответствия във времето на цъфтеж и повишени метеорологични ектремни явления.
Паразити и болести, които се разпространяват по-лесно, когато опрашителите са стресирани.
Уебинарът открои убедителни данни, показващи как тези стресови фактори се натрупват с течение на времето, отслабвайки имунната система на опрашителите и правейки ги по-уязвими.
Опрашителите – от диви пчели до цветарки и пеперуди – са жизненоважни за над 75% от хранителните култури в Европа. Без тях нашите овощни градини, ягодоплодни полета и дори плантации за кафе биха претърпели драстични загуби на добиви. Освен това опрашителите помагат за поддържането на дивите растения, които от своя страна поддържат птици, бозайници и безброй други насекоми.
Както каза един от лекторите, „Защитата на опрашителите не е просто спасяване на пчелите — тя е свързана със запазването на биоразнообразието на Европа и дългосрочната продоволствена сигурност.“
По време на събитието имаше ясен консенсус: Европа трябва спешно да засили политиките си относно употребата на пестициди. Участниците се застъпиха за:
Ускоряване намаляването на употребата на вредни пестициди в рамките на стратегиите на ЕС.
Подкрепа за земеделските производители при приемането на агроекологични практики, които укрепват биоразнообразието.
Подобряване на мониторинга на здравето на опрашителите и остатъците от пестициди.
Финансиране на повече изследвания за взаимодействието на множество стресови фактори.
Уебинарът завърши с призив за преминаване от фрагментирани мерки към интегрирани политики, които се справят с всички стресови фактори заедно, осигурявайки ландшафти, където както опрашителите, така и хората могат да процъфтяват.
Повече от токсичност: комплексно въздействие на пестицидите върху опрашителите
Поразителен момент, който беше повдигнат, беше, че въздействието на пестицидите върху опрашителите не е само острата токсичност. Става въпрос за това как концентрациите на пестициди се натрупват в колониите с течение на времето, с хронични и сублетални ефекти върху поведението, имунитета и репродукцията. Това е особено важно за колониите на медоносните пчели, които могат да внесат замърсен нектар и цветен прашец обратно в кошера, което води до продължително излагане.
Освен това, самата токсичност не обхваща цялата картина. Уебинарът подчерта, че страничните ефекти, като променени модели на хранене, намалена способност за учене или повишена податливост към болести, могат да бъдат също толкова вредни – и често биват пренебрегвани.
Връзка към записа:
Как може да се осъществи мониторинг?
Дискусията подчерта необходимостта от надеждни схеми за мониторинг на опрашителите, които надхвърлят простото преброяване на броя на пчелите. Предложенията включваха:
Използване на медоносните пчели като биоиндикатори, предвид широкия им ареал на хранене и факта, че събират и съхраняват замърсени ресурси, ги прави отлични наблюдатели за експозиция на пестициди на ниво ландшафт.
Разработване на протоколи за систематичен анализ на остатъци от пестициди в пчелните продукти и самите пчели, за да се разберат действителните нива на експозиция.
Разширяване на мониторинга, за да обхване диви опрашители като земни пчели и самотни пчели, въпреки че това представлява по-големи логистични предизвикателства.
Ключов момент беше призивът за повече оценки на ниво общност. Мониторингът не трябва да се фокусира единствено върху отделни видове, а да разглежда как са засегнати цели съобщества от опрашители – и по-широките екосистеми, които те поддържат.
Реалистичност на оценките на пестицидите
Участниците обсъдиха колко е осъществимо да се извършват цялостни оценки на експозицията на пестициди. Това включва:
Идентифициране на кои специфични пестициди са действително изложени опрашителите при реални полеви условия.
Събиране на последователни данни в различните региони, за да се изгради ясна картина на кумулативната експозиция.
Интегриране на тези данни в оценки на риска, които отчитат и взаимодействията с други стресови фактори.
Уебинарът отбеляза, че макар науката да напредва, все още има големи пропуски в знанията ни, особено относно това как комбинираните стресови фактори влияят на дългосрочното здраве на колониите и популациите на диви опрашители.
Какви цели за защита са ни необходими?
Представител на Генерална дирекция „Околна среда“ посочи ключовия въпрос: Какви трябва да бъдат специфичните цели за защита на земните пчели и дивите пчели?
За разлика от медоносните пчели, които са сравнително добре проучени, екологичните нужди на дивите пчели са по-разнообразни и по-малко разбрани. Определянето на целите за защита би изисквало:
По-добри екологични данни за динамиката на популациите и праговете на намаляване.
Разбиране на функционалните роли на различните опрашители в екосистемите.
Философски и обществени решения за това какво ниво на загуба на биоразнообразие е приемливо.
Както подчерта един от презентаторите, определянето на тези цели е отчасти научно начинание — и отчасти ценностно-философско, решаващо колко природа искаме да запазим за бъдещите поколения.
Визия за интегриран, научно обоснован подход
Уебинарът постави на преден план споразумението, че Европа се нуждае от цялостен подход към защитата на опрашителите, който съчетава:
✅По-строги регулации за пестицидите, които отразяват реалните въздействия на множество стресови фактори.
✅ Надеждни, координирани схеми за мониторинг, които използват медоносни пчели и диви опрашители като индикатори.
✅ Ясни, основани на доказателства цели за защита на всички ключови групи опрашители.
✅ Продължаване на изследванията за запълване на критични празнини — от пътищата на остатъците от пестициди до ефектите на екосистемно ниво.
За да осигурим биоразнообразието и продоволствената сигурност на Европа, трябва да преминем отвъд оценките на риска, насочени към един единствен стресор и един единствен вид. Спешно е необходима по-широка визия – интегрираща пестициди, местообитания, климат и здраве на общността.
📜 Правната рамка: достатъчна ли е?
Лекторите направиха преглед на съществуващата правна рамка на ЕС за защита на пчелите и биоразнообразието от пестициди:
Регламент (ЕО) № 1107/2009 установява правното изискване за оценки на риска за пчелите — обхващащи медоносните пчели (ПМ) и други опрашители.
Регламенти (ЕО) № 283/2013, 284/2013 и 546/2011 определят подробни изисквания за данни и единни принципи.
Оценките на риска съгласно тези закони вземат предвид:
✅ Остра и хронична токсичност (както за възрастни пчели, така и за ларви)
✅ Ефекти върху развитието и поведението, както и експозиция чрез нектар, цветен прашец, гутационна вода, прах, медена роса и други.
И все пак няколко оратори отбелязаха, че тези разпоредби често са недостатъчни, защото не винаги включват прагове или методологии, които учените определят като критични. Както един участник директно отбеляза Оценките на риска могат да бъдат фантастични, но ако политиките игнорират научно определените прагове, в крайна сметка те са безполезни.
🐝 Мониторинг на пестициди чрез пчели: проект INSIGNIA
Уебинарът също така спомена проекта INSIGNIA, иновативна инициатива на ЕС, която използва медоносните пчели като биоиндикатор за проследяване на остатъци от пестициди и замърсители на околната среда. Като се има предвид, че медоносните пчели се хранят на големи площи и събират разнообразни проби от нектар и цветен прашец, те служат като естествени интегратори на случващото се в ландшафта.
Този подход дава по-реалистична картина на това на какво всъщност са изложени пчелите – и в по-широк смисъл, околната среда – отивайки отвъд лабораторните симулации.
📖 Ръководство за пчелите
След това разговорът се насочи към Ръководството за пчелите на EFSA, ключов научен справочник, определящ как да се провеждат надеждни оценки на риска за пчелите. Въпреки че е научно обоснован, той се сблъсква със забавяния в пълното регулаторно приемане.
Кратка история: от драстични загуби до бавни регулаторни етапи
📅 1990-те - 2000-те: Пчеларите в цяла Европа са свидетели на драстични загуби на колонии, което е предизвикало вълна от научни изследвания на хроничните и сублетални ефекти на неоникотиноидите. Аналитичните инструменти са се подобрили, но политиката е изоставала.
📅 2008-2010: Пчеларите са се организирали, настоявайки за по-добри оценки на риска чрез ICPPR (Международна комисия за взаимоотношенията между растенията и опрашителите). Въпреки това, ранните методологии често са игнорирали развиващата се наука - и са били сигнализирани конфликти на интереси.
📅 2011-2013: EFSA е сформирала своята експертна група по пчелите. Ръководството за етап от 2013 г. изрично е признало рисковете за ларвите, земните пчели и самотните пчели, както и множество пътища на експозиция (нектар, цветен прашец, прах, вода).➡ Но това никога не е било официално прието, блокирано от мнозинството от държавите членки.
🚧 От 2013 г. до днес: Политическа инерция срещу научна неотложност
📅 2013-2019: Държавите членки многократно блокираха пълното прилагане на Ръководството за пчелите от 2013 г., разводнявайки изискванията, като пропускаха хроничната и ларвната токсичност от предложените изменения.
📅 2019: Европейският парламент се намеси, като наложи вето върху тези слаби предложения и призова за пълно прилагане на първоначалните строги насоки.
📅 2018 и 2022: Оценките на неоникотиноиди и сулфоксафлор, използващи методологията от 2013 г., потвърдиха неприемливи рискове, което доведе до ограничения, ограничаващи употребата им до голяма степен до оранжерии.
📅 2021-2023: EFSA продължи да преглежда и укрепва насоките, включително определянето на специфични цели за защита (SPG) за земните пчели и самотните пчели. Последният етап през 2023 г. беше договорен за модели, които да обхващат остри, хронични и сублетални рискове за множество видове и жизнени етапи.
🔄 Защо се нуждаем от системен подход, а не от фрагментирани правила
Днешните лектори подчертаха, че дори най-добрият мониторинг (като например чрез проекта INSIGNIA, използващ медоносните пчели като пазачи) не е достатъчен, ако политиката остане изолирана:
🐝 Имаме отделни правила за продуктите за растителна защита,🐄 други за ветеринарните лекарства,🦟 и още повече за биоцидите и борбата с вредителите.
➡ Но природата не разделя нещата на части. Пчелите, насекомите и екосистемите изпитват всички тези стресови фактори едновременно, натрупвайки въздействия в различни регулации, които никога не се срещат.
✅ Какво следва?
Потенциална актуализация на Единните принципи през 2026 г. е на хоризонта. Ще интегрира ли тя най-накрая пълния научен обхват на рисковете, включително хронични ефекти върху ларви и други видове ?
Призивът е ясен: Европа трябва да премине към истински системен подход, като се справи с множество стресови фактори заедно – от пестициди до патогени – за да спре намаляването на биоразнообразието.
Почвата дори не се следи за остатъци от пестициди!
Това е въпреки факта, че здравето на почвата е от основно значение за биоразнообразието, производството на храни, качеството на водата и устойчивостта на климатичните промени. Тя действа като абсорбатор за натрупване на пестициди, като косвено засяга растенията, насекомите и в крайна сметка нас самите.
🌱 В крайна сметка
Политиците разполагат с научните инструменти в продължение на повече от десетилетие. Сега те трябва да проявят политическа смелост да приложат изцяло тези защити и да разработят нови разпоредби, които разглеждат екосистемите като взаимосвързана цялост — където почвата, водата, растенията и опрашителите са свързани помежду си.
Коментари