България в доклада „Околна среда и климат на Европа 2025“

Новият доклад на Европейската агенция по околна среда Europe’s environment and climate: knowledge for resilience, prosperity and sustainability обръща внимание на постиженията и проблемите пред държавите от ЕС. За България изводите са смесени: страната ни разполага с изключително богато биоразнообразие и значителен дял от територията е под закрила чрез мрежата „Натура 2000“.

• България е сред лидерите в ЕС по покритие със защитени зони „Натура 2000“, но реално управление и централизирани мерки липсват.

• Качеството на въздуха се подобрява, особено по отношение на фините прахови частици, но енергийният сектор остава основен източник на емисии.

• Делът на възобновяемата енергия достига 22,5%, а енергийният преход предвижда постепенно спиране на въглищата до 2038 г.

• Енергийната ефективност и кръговата икономика изостават, а зелени иновации се въвеждат бавно.

• Транспортът е доминиран от автомобили, жп мрежата е слабо използвана, макар че се развиват нискоемисионни зони и стимули за електромобили.

• Социалните дисбаланси са силни: над 20% от населението е в риск от бедност, а сходен дял не може да отоплява дома си адекватно.

През последните години се наблюдава напредък в качеството на въздуха, делът на възобновяемата енергия вече надхвърля 22%, а политиките за преход от въглища до 2038 г. са ясно заявени. В същото време остават сериозни предизвикателства: зависимост от изкопаеми горива, ограничен напредък по енергийна ефективност, социални дисбала

нси и риск от енергийна бедност, както и липса на реално прилагани мерки за опазване на природата извън проектни инициативи.

Photo: Protection of biodiversity in Bulgaria Foundation

Въпреки че България е сред лидерите по покритие на защитени територии в Европа, управлението на тези зони остава неразвито. За голяма част от „Натура 2000“ липсват планове за управление, а мерки на централизирано национално ниво реално не се прилагат. Досегашната работа се свежда основно до откъслечни проектни дейности без устойчиво продължение. Едва сега започват да се формират експертни екипи, които би трябвало да положат основите на същинското управление, но процесът е бавен и административният капацитет е ограничен. Това поставя под риск ефективността на една от най-силните природозащитни политики на ЕС и подкопава общественото доверие.

Докладът очертава и системните предизвикателства. Енергийният сектор все още е основен източник на емисии, а темповете на повишаване на енергийната ефективност са недостатъчни. В транспорта доминира автомобилният трафик, а железопътната мрежа остава слабо използвана. Въпреки предприетите мерки за чиста мобилност в градовете, включително стимули за електромобили и нискоемисионни зони, напредъкът е бавен. В хранителната система положителен сигнал са програмите за осигуряване на плодове и зеленчуци в училищата и целта за намаляване на хранителните отпадъци с 25% до 2026 г., но липсва интегриран подход за устойчиво земеделие.

Photo: Ivelina Suleva

Социално-икономическият контекст допълнително усложнява прехода. Почти една пета от българите живеят в риск от бедност, а сходен дял съобщава, че не може да поддържа дома си топъл през зимата. Това е много над средното за ЕС и подчертава необходимостта от политики, които съчетават екологичните и социалните цели. Въпреки растящите инвестиции в образование и зелени технологии, делът на „зелената икономика“ остава нисък, а внедряването на екоиновации е бавно.

Профилът на България в доклада е едновременно сигнал за тревога и възможност. Въпросът вече не е дали ще се прави преход, а как ще се управлява той, така че да е справедлив, устойчив и ползотворен за обществото. Нужно е последователно национално лидерство – не само проекти, а реални политики, съчетани с достатъчно административен капацитет, за да може природното ни богатство да бъде запазено и използвано като основа за развитие и благосъстояние.

Източник: Bulgaria | Europe's environment 2025