1 от 5 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания в ЕС е предотвратим: Околната среда е ключът
- sulevaivelina
- преди 7 часа
- време за четене: 4 мин.
Европейската агенция по околна среда (EEA) публикува впечатляваща статистика: един от всеки пет смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания в Европейския съюз може да бъде предотвратен само чрез подобряване на условията на околната среда.
Това означава около 350 000 човешки живота годишно, които могат да бъдат спасени – не чрез нови медицински технологии или чудодейни лекарства, а чрез по-чист въздух, по-безопасна вода, по-тихи градове и по-зелени квартали.
Новият анализ на Европейската агенция по околна среда (EEA), озаглавен „Предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания чрез здрава околна среда“, е най-задълбоченото изследване досега за това как замърсяването, климатичният стрес и излагането на химикали тихо подхранват водещия убиец в Европа – сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ).
А най-пренебрегваното звено от този пъзел – онова, което се крие в нашите чешми, почви, храни и дори в кръвния ни поток – е излагането на химикали и качеството на водата.
Вода и химикали: тихият враг, който не виждаме
Свикнали сме да възприемаме сърдечните заболявания като резултат от начин на живот – твърде много сол, липса на движение, стрес, тютюнопушене. Но данните на EEA показват, че химикалите в околната среда подкопават сърдечно-съдовото здраве в цяла Европа – дори когато нивата им са под „законно допустимите“ граници.
Токсични метали във водата и почвата
В целия Европейски съюз питейната вода и почвите все още могат да съдържат олово, кадмий, арсен и живак – наследство от стари тръбопроводи, индустриални процеси и земеделие. Тези метали не само увреждат бъбреците и нервната система, но и нарушават регулацията на кръвното налягане, увреждат стените на кръвоносните съдове и увеличават риска от инфаркти и инсулти.
Само излагането на олово, според данни на EEA, се свързва с 2–4 % от всички сърдечно-съдови смъртни случаи в ЕС. Това са десетки хиляди преждевременни смъртни случаи всяка година – причинени от токсин, забранен преди десетилетия, но все още присъстващ в инфраструктурата и околната среда.
Дори ниските нива на излагане на олово, под дълго смятаните за „безопасни“ прагове, са свързани с по-висок риск от хипертония и коронарна болест на сърцето. Няма безопасна доза.
PFAS, ендокринни дизруптори и „вечните химикали“
Следват съвременните замърсители – PFAS (поли- и перфлуорирани вещества), известни като „вечни химикали“, използвани в всичко – от незалепващи покрития до противопожарни пяни. Днес PFAS се откриват във водите на голяма част от Европа. Те се натрупват в организма и се свързват с повишен холестерол, втвърдяване на артериите и възпалителни процеси, които увеличават риска от сърдечни заболявания.
Други ендокринно-действащи вещества – като фталати, бисфенол А и някои пестициди – нарушават хормоналния баланс, който регулира метаболизма, кръвното налягане и тонуса на кръвоносните съдове. Техните ефекти върху сърдечно-съдовата система тепърва се изследват подробно.
Неравномерно излагане
Химическото замърсяване не е равномерно разпределено. Източна и Южна Европа – региони с по-стара индустриална база и по-слаби системи за мониторинг – често носят по-голяма тежест от токсични вещества. Малките селски водоснабдителни системи с остаряла инфраструктура по-често надвишават допустимите норми на ЕС за нитрати, пестициди и тежки метали, отколкото големите градски оператори.
Това означава, че неравенството в излагането на замърсители се превръща в неравенство в сърдечно-съдовия риск. Мястото, където живеем – не само начинът, по който живеем – оформя съдбата на нашето сърце.
Регионални различия
EEA подчертава значителните регионални различия. Много източно- и централноевропейски държави – включително България, Румъния и Полша – все още отчитат по-високи нива на фини прахови частици, по-малко зелени градски площи и по-непостоянен мониторинг на качеството на водата.
В България например редовно се наблюдават превишения на нормите за PM2.5 и PM10, особено през зимата заради битовото отопление. Селските общности, разчитащи на малки водоснабдителни системи, са изложени на по-големи рискове от замърсяване с нитрати, пестициди и тежки метали. Индустриалното наследство в региони като Перник и Пловдив води до задържане на тежки метали в почвите и подпочвените води.
Необходими мерки
Решаването на тези проблеми изисква целенасочени местни действия:
Модернизация на пречиствателните станции в селските райони
Картиране на „горещи точки“ с повишени нива на PFAS и тежки метали
Разширяване на градските зелени коридори и засаждане на дървета за намаляване на топлинните острови и филтриране на въздуха
Интегриране на управлението на шума и целите за качество на въздуха в общинското планиране
Свързвайки възстановяването на околната среда със сърдечно-съдовата превенция, България може едновременно да намали смъртността, разходите за здравеопазване и да приближи целите на ЕС за нулево замърсяване и здравно равенство.
Нова перспектива за сърдечното здраве
Докладът на EEA променя начина, по който мислим за сърдечно-съдовите заболявания. Те не са само въпрос на лична отговорност или медицинска грижа – а на обществена инфраструктура, индустриална политика и екологична справедливост.
Всяко вдишване, всяка чаша вода, всеки градус топлина и всеки децибел шум оставят следа. Ако искаме да предотвратим сърдечните заболявания, трябва да създаваме среди, които защитават – а не отравят – сърдечно-съдовата система.
Чистата вода е политика срещу хипертонията.Намаляването на шума е превенция на инсулта.Градските дървета са лекарство за артериите.Климатичните действия са защита на сърцето.
Европа по пътя напред
Европа вече върви в правилната посока.Планът за нулево замърсяване има за цел да намали преждевременните смъртни случаи от замърсяване на въздуха с 55 % до 2030 г.Регламентът REACH затяга контрола върху опасните химикали.Европейската зелена сделка обединява политиките за климат, биоразнообразие и здраве.
Но постигането на тези цели изисква строг контрол, устойчиво финансиране и ефективна координация. Здравните министерства, екологичните агенции и местните власти трябва да действат заедно – защото предотвратяването на сърдечно-съдовите заболявания не спира пред стените на болницата.
Основното заключение на EEA – че 18 % от смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания могат да бъдат предотвратени чрез подобряване на околната среда – трябва да се превърне в призив за действие. То представя екологичната политика като едно от най-силните оръжия на общественото здраве.
Битката на Европа срещу сърдечните заболявания няма да бъде спечелена само с лекарства.Тя ще бъде спечелена чрез чисти реки, по-тихи улици, сенчести паркове, безопасни химикали и въздух, който можем да дишаме без страх.
Следващият път, когато говорим за превенция на сърдечно-съдовите заболявания, нека говорим и за качеството на водата, безопасността на химикалите и екологичната справедливост.Защото състоянието на околната среда е състоянието на нас самите.
Коментари