top of page

Смълчана пролет

"Смълчана пролет" (на английски: Silent Spring) е научна книга за околната среда на Рейчъл Карсън.

Публикувана на 27 септември 1962 г., книгата документира вредата за околната среда, причинена от безразборното използване на ДДТ, пестицид, използван от войниците по време на Втората световна война. Карсън обвинява химическата промишленост в разпространение на дезинформация, а държавните служители, че приемат безпрекословно маркетинговите претенции на индустрията.

В края на 50-те години Карсън започва да работи върху опазването на околната среда, особено върху екологичните проблеми, които според нея са причинени от синтетични пестициди. Резултатът от нейното изследване е Silent Spring, който донася опасения за околната среда на американската общественост. Книгата е посрещната с ожесточена опозиция от химическите компании, но тя разклаща общественото мнение и довежда до обрат в политиката на САЩ за пестициди, национална забрана на ДДТ за селскостопански цели и екологично движение. Това довежда до създаването на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.


През 2006 г. Silent Spring е обявена за една от 25-те най-велики научни книги на всички времена от редакторите на списание Discover.

 

Реалността в наши дни


Загубата на местообитания в резултат на прехода към интензивно земеделие и употребата на ПЕСТИЦИДИ и торове са сред основните причини за намаляването на броя на опрашителите.


Броят и разнообразието на дивите насекоми опрашителите намаляват, което води до промяна в отглеждането на културите — преминаване от култури, богати на хранителни вещества (плодове, зеленчуци и ядки — при всички от които са необходими опрашители), към основни култури с висока калорична стойност, но БЕДНИ на хранителни вещества (например ориз, царевица, пшеница, соя и картофи).


Неоникотиноидите са около 7000 пъти по-отровни за пчелите от ДДТ, който е един от пестицидите, за който Рейчъл Карсън пише. Само 5 грама биха били достатъчни да убият четвърт милиард пчели. Те са невротоксини и парализират организма, разрушават също храносмилателната, имунната и най-вече нервната система на почти всички насекоми.

Едни от най-популярните пестициди са неоникотиноиди. Групата на неоникотиновите инсектициди включва: acetamiprid, clothianidin, dinotefuran, imidacloprid, nitenpyram, thiacloprid, thiamethoxam.

Imidacloprid е най-продаваният инсектицид през 2009 год., продукт на научните разработки на Bayer. Това е системен неоникотиноидов пестицид, който е широко използван навсякъде по света при различни хранителни култури.


Освен това е и съставка на продукти за обезпаразитяване на кучета и котки от типа спот-он.


Неоникотиноидите са сравнително нов клас инсектициди, синтезирани в последните десетилетия на ХХ век. Представляват изкуствени аналози на никотина, за който е известно, че е природен пестицид, но се различават от него с по-високата си устойчивост в околната среда и по-силно изразен токсичен ефект.

Ново изследване във Великобритания установява, че спот-он третирането на бълхи върху домашни любимци е основен източник на замърсяване на реките с мощни инсектициди. Също така, ръцете на собствениците са постоянно замърсени от контакт с третирани домашни любимци. Предполага се, че препарат има също са по цялото ни лице, мебели, храна и т.н., но това не е обект на тестване в изследването. Както имидаклоприд (неоникотиноид), така и фипронил сега се намират в по-голямата част от английските реки. Изследването показва, че стопаните, които мият ръцете си след контакт с домашни любимци, имат значителен принос. Измиването на постелки или къпането на кучета също допринася.


В земеделието тези пестициди основно се използват за третиране на семена. Идеята е, когато фермерът купува семена и ги засажда в почвата, обвивката да се разтваря във водата в земята, а растението, растейки, да попива тази вода, което разпространява веществото до всичките му части и го "защитава" от всяко насекомо.

Проблемът е, че всъщност много малка част от пестицида се абсорбира от растението -около 5% средно, по-голямата част отива в почвата, където се натрупва с използването на пестициди година след година и нивата на токсичност се увеличават постоянно с времето. По този начин чрез почвата всяко растение наоколо се натравя и пестицидът се разпространява във всичките му части - включително до НЕКТАРА И ПОЛЕНА.

Във всяко растение в земеделската земя и съседните ареали систематично ще проникват невероятно токсични пестициди, които освен това се разпространяват и в подпочвени води, реки и причиняват огромни проблеми за екосистемите.


Употребата на неоникотинови инсектициди засяга пчелната популация, но причинява и намаляване на броя на птиците, пеперудите и други насекоми, както и вреди на водните еко-системи, намалявайки планктона, а от там и рибните популации. Неоникотиноидите са карциногени и лесно замърсяват земята и повърхностните води. Налице е необратим кумулативен ефект върху водните и сухоземни животински организми.


Пример за действието им е екологичната катастрофа в езерото Shinji в Япония: https://www.nationalgeographic.com/animals/article/neonicotinoid-insecticides-cause-fish-declines-japan/


Регламент на ЕС от 2013 забранява употребата на неоникотинови инсектициди в земеделието, но едва от май 2018 друг Регламент забранява използването на семена, третирани с продукти за растителна защита, съдържащи тиаметоксам.


Неоникотиноиди обаче все още се използват в много известни и продавани обезпаразитяващи препарати за домашни любимци.


За съжаление, тези токсични вещества не са единствените.

Борбата за живот продължава...

Друг токсин- ГЛИФОЗАТ, който в световен мащаб е най-широко използван, получи 10 годишно разрешение за употреба от ЕС в края на 2023. Тестове, проведени върху пъдпъдъци, разкриват, че следи от глифозат присъстват в яйцата, мускулите и черния дроб на птиците. В България се използва масово при отглеждане на зърнени култури под търговското име на продукта за унищожаване на плевели- Раундъп.

Хербицидът е в центъра на разгорещени дебати от години. Още през 2015 г. Агенцията за изследване на рака към Световната здравна организация (СЗО) съобщи, че употребата на глифозат може би предизвиква рак.


През 2021 от проучване на немския Институт по околна среда в Мюнхен стана известно, че 14 немски марки бира са замърсени с глифозат, чрез малца, вложен в производството им. Стойностите, измерени за немската бира са между 0,46 и 29,74 микрограма на литър (µg/l) и следователно почти в екстремни случаи 300 пъти над законовата граница за питейна вода (0,1 µg/l). При 75 % от германците, които са участвали в изследването, се оказва че в организмът им има повече от пет пъти над допустимото съдържание на съответния пестицид;

По-високо съдържание на глизофат в човешкия организъм се открива у хората, занимаващи се със земеделие. Много специалисти са на мнение, че освен риск от рак глизофатът може също така да увреди плода в майчината утроба, да нанесе негативни последствия върху чревната флора, както и да увреди генетичния човешки материал.


На 26 юни 2024 г. Европейската комисия отхвърли официалното искане на PAN Europe и 5 от членуващите в нея неправителствени организации за преразглеждане на 10-годишното повторно одобрение на глифозата. Неправителствените организации оспорват решението в съда. Успоредно с тази правна процедура всички държави-членки на ЕС понастоящем правят повторна оценка на продуктите на основата на глифозат. Национална забрана е напълно осъществима с действащото законодателство, както се вижда от документ с насоки, издаден от PAN Europe.


Маргрит Матинг, председател на PAN Холандия, заяви: "Комисията почти не разглежда потенциалното замърсяване на въздуха, причинено от дрейфа и изпарението. Те напълно пренебрегват основния източник на хронично излагане на жителите и фермерите чрез вдишване на свързан с частици глифозат. Комисията заявява, че извършената оценка на риска е напълно безвредна за човешкото здраве, въпреки че независими учени наблюдават продължаваща епидемия от Паркинсон с индикация за връзка с експозицията на глифозат. Комисията следва да адаптира оценката на риска от експозиция чрез вдишване към практиката."


Разрешаване на продукти на основата на глифозат на национално равнище


След повторното одобрение от ЕС държавите членки трябва да вземат решение за повторно разрешаване на продукти на основата на глифозат на национално равнище в срок от 15 месеца. Както наскоро бе напомнено от Съда на ЕС, държавите членки не разрешават повторно продуктите в случай на съмнения относно тяхната безопасност. Като се имат предвид значителните доказателства за вредата, която глифозатните пестициди могат да причинят на хората и околната среда, държавите членки следва да наложат забрана за използването им.


България въведе частична забрана на глифозат от 17 юни 2024 за използването му на обществени места, но той все още може да бъде използван в земеделието.

3 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page