Скритата цена на кожата: Американската норка и изчезването на местни видове в България

През последните години кожухарската индустрия е подложена на все по-голяма критика заради своите екологични и етични последици. Скорошно проучване, публикувано в ResearchGate, подчертава сериозен проблем в България: бягствата на американската норка (Neogale vison) от ферма и опустошителното ѝ въздействие върху местната дива природа.

WIX AI image

Човешко поведение и индустриални практики

Проучването разкрива, че човешкото поведение, лошите индустриални практики и недостатъчният контрол от страна на местните власти значително допринасят за този проблем. Американската норка, която е инвазивен вид, успява да избяга от фермите за кожи и да създаде популации в дивата природа. Това води до сериозни екологични последици, особено за местните видове.

WIX AI image

Изчезването на водната полевка

Едно от най-тревожните открития е изчезването на водната полевка (Arvicola amphibius) в райони, където се среща американската норка. Полевката, която някога е била широко разпространен вид, сега се е превърнала в основна плячка за норката. Проучването заключава, че присъствието на американската норка е пряко свързано със спада на популацията от този местен вид.

A Call for Action

С оглед на екологичните, етичните, моралните и социалните аспекти на отглеждането на американска норка в България, изследователите препоръчват незабавна забрана на фермите за норки. Те предупреждават, че ако популацията на норката продължи да се разраства, премахването ѝ ще стане все по-трудно и скъпо.

През 2020 г. в България имаше значителни протести срещу фермата за норки, като гражданите настояваха за закриване поради екологични и етични съображения.

Откритията на това проучване подчертават спешната необходимост от по-строги регулации и по-добър мониторинг на индустрията. Защитата на местното биоразнообразие трябва да бъде приоритет, а незабавните действия са необходими, за да се предотврати по-нататъшна екологична вреда.

Автори на проучването са изследователи от Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките: Полина К. Никова, Мария Качамакова и Йордан Кошев.